Сиудад Родриго

Чуе ли човек Сиудад Родриго, в съзнанието му изплува история. Сиудад Родриго е една от най-прекрасните забулени в тайна територии на северна Испания. Всичко в него е пропито от история и не е засегнато от масовото нахлуване на вълната, наречена „туризъм”. Градът получава името си от граф Родриго Гонсалес Хирон, който се заселва по земите му след като успява да го освободи и прогони маврите през XII век.

Сиудад Родриго е това което е, но не и след като започва строителството на новите магистрали до Порто в Португалия и Валядолид. Тишина и спокойствие царуват по неговите улици, не и през февруари. Тогава сякаш града се събужда от зимен сън, за да отпразнува своя фестивал – енсиеро, когато започва бикоборският сезон.

Това, че туризма не е оставил своя отпечатък и не е засегнал индивидуалността на Сиудад Родриго, си личи осезаемо. Например кухнята на града не е нещо специфично – специалитетът на Сиудад Родриго е ел фаринато или колбас, направен от брашно и свинска мас, консумиран с пържени яйца. Но пък за сметка на това Сиудад Родриго може много да разказва за славното си минало и то чрез големия си брой дворци.

Над града например се извисяват неприветливите стени в римски стил на замъка Енрике II де Трастамара, който днес е превърнат в парадор. Катедралата на Сиудад Родриго датира от XII век, а красивият й портал – Портада де ла Вирхен, датира от XIII век. Ренесансовият й олтарник, резбованите тронове в хора и галерията й представляват един приятен римейк от архитектурни стилове. Съседната по-мрачна Капиля де Сералбо си заслужава да бъде посетена заради олтарните картини от Хосе Риберо, а следващата отправна точка на маршрута е добре да бъде известното място за срещи – Пласа дел Буен Алкалде, където предлагат и вкусно фаринато.